Списание Литература

Поезия

ПОСЛЕДНАТА ЧАША

Ето, Животе, пълна е чашата.

Горчива е. Как да я пия?

Към края съм вече. Свърши се нашата.

Със малко любов подслади я.

Защото присяда ми нещо горчилката.

Ти знаеш  ли  как  се преглъща?

Когато горчи ти , ей тука на гърлото,

тогаз се сърцето  обръща.

Остана ми малко от чувството сладко.

От млади  години,  признавам.

Подслади  ме, Животе, макар и за кратко.

То друго какво ми остава.

И когато  пред Господ  аз се изправя

и ме мислено някой прегръща,

със тебе, Животе,  кога се прощавам,

душата ми пак да е съща.

Макар и в очите тъга да пораждаш,

ще я изпия с охота

Последната чаша , подсладена е важна  ,

за да кажа “ красив е животът“.

Любка Георгиева – гр. Свищов

31.03.2024 г.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *