Списание Литература

Поезия

Любов не се проси.

Дава се.

Не играе игри. Не спретва уловки.

Не ходи по лед.

Любов не се пише.

Изрича се.

Със сърце. С прегръдка. С усмивка.

Но истински.

Любов не се търси.

Или я има, или я няма.

Мечтаеш я. Не очакваш.

Не искаш, но там си е,

вътре, в най-скритото

Любов не се чака.Тя идва сама.

Не я молиш.

Живееш я.

Смее се. Плаче. Танцува. Лудува.

Любов не си тръгва, когато поиска.

Ако са двама, единият не я пуска.

Сграбчва я силно и толкова…

Любов не угасва.

На пепел да станеш. На Феникс ще възкръсне и пак ще те намери, та в гори тилилейски да си затънал.

Любов се греши.

Прощава се.

Вярва се.

И пак си е твоята.

Стои си отляво завинаги.

Любов не очаквай, когато я даваш.

Безвъзмездна е.

Вижда се само с душата.

Ако няма сродна…пиши я на вятъра

М.О.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *