Списание Литература

Поезия

Сълза

Нарисувай ми, художнико, сълза.

Четките вземи, не ми отказвай!

Лека – като капката роса.

Тежка – като капката омраза.

Волна – като безпричинен гняв.

Кротка – като ласката безшумна.

Гузна – като премълчаван грях.

Горда – като обич неразумна.

Ясна – като тихи небеса.

Мрачна – като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!

Истинска сълза ми нарисувай!

Захвърли палитрата встрани.

От душата ми вземи боите!

Надълбоко с четките бръкни,

не оставяй скрито и покрито.

И изтръгне ли сълзата – зов

даже от душите вледенени

стон от болка или от любов,

знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *