Списание Литература

Поезия

Благодаря ти, че ми позволи да публикувам, Дани!🙏

#iwillsurvive🤘

Ще кажете, че твърде млад съм,

а края още е далече,

но аз житейски съм наваксал

и опит вповече ми пречи.

Защото не заради нещо друго,

(на мене Господ ми е ближен)

по-скоро почвам да се чудя,

че няма кой да заобичам…

Ще кажете – Недей се вайка!

(Аз винаги боравя с факти.)

Деля с дебела запетайка

една илюзия, от „любовта“ ти.

А щом е речено да те прежаля,

да бъде! Няма да си първата.

Сега и теб предупреждавам,

че рано е да хвърля кърпата…

Ще кажете, че трябва прошка.

До пепел – думите на клада!

Умирам трудно. Със отсрочка.

Дори, когато се налага!

©тихопат.

Данаил Антонов

11.08.2023

Намирам, че си млад – така е!

Ти, опит толкова не трупай –

и без това ще се познае

когато някой те е „счупил“!

А с Господ – колко да си ближен?

Разчитайки на него,

процесът пак си е верижен

и ще се бориш с его.

А той „отгоре“ все се смее –

голям е шегобиец.

Една Любов ще надживее,

дори душеубиец.

Нима си виждал или чувал

да се прощава ребром?

Възможно да се е преструвал

сам – дяволът, на дребно.

Но не и някой, който знае,

че скъпо ще ти струва

към чувствата да се нехае…

И ще те излекува!

12.08.23,

Поетесата с метлата

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *