Благодаря ти, че ми позволи да публикувам, Дани!🙏
#iwillsurvive🤘
Ще кажете, че твърде млад съм,
а края още е далече,
но аз житейски съм наваксал
и опит вповече ми пречи.
Защото не заради нещо друго,
(на мене Господ ми е ближен)
по-скоро почвам да се чудя,
че няма кой да заобичам…
Ще кажете – Недей се вайка!
(Аз винаги боравя с факти.)
Деля с дебела запетайка
една илюзия, от „любовта“ ти.
А щом е речено да те прежаля,
да бъде! Няма да си първата.
Сега и теб предупреждавам,
че рано е да хвърля кърпата…
Ще кажете, че трябва прошка.
До пепел – думите на клада!
Умирам трудно. Със отсрочка.
Дори, когато се налага!
©тихопат.
Данаил Антонов
11.08.2023
Намирам, че си млад – така е!
Ти, опит толкова не трупай –
и без това ще се познае
когато някой те е „счупил“!
А с Господ – колко да си ближен?
Разчитайки на него,
процесът пак си е верижен
и ще се бориш с его.
А той „отгоре“ все се смее –
голям е шегобиец.
Една Любов ще надживее,
дори душеубиец.
Нима си виждал или чувал
да се прощава ребром?
Възможно да се е преструвал
сам – дяволът, на дребно.
Но не и някой, който знае,
че скъпо ще ти струва
към чувствата да се нехае…
И ще те излекува!
12.08.23,
Поетесата с метлата