Списание Литература

Поезия

СБОГУВАНЕ С ЛЮБОВТА  

В тъмната нощ блещукащите звезди

тъжно крият сълзите си в облаци.

Останала без сили Луната застива

и плаче от болка и мъка в небето.

Свещи тъжно примигват, догарят

Нежна музика стене и бавно пъпли

към наранените ни души, за да остане

там като спомен, стаен за дълги години.

Розите червени отчаяно клюмат

и навеждат с тъга цветовете си.

Не се поглеждаме вече!

От страх да не прочете другия

неизречените думи, всеки свенливо

търси скрито място за ръцете си,

до вчера вплетени с любов в едно.

Мълчаливо с погледи сведени,

реещи се в нищото отпиваме по глътка

от червеното вино и горчивината му

пъпли безпощадно към душите ни,

за да заличи и последните струйки обич.

Скоро ще дойде изгревът и ще си

подарим бегла последна целувка

и заскрежена, вледенена прегръдка.

Една врата ще се отвори плачейки.

Всеки от нас ще прекрачи прага и ще тръгне

сам в неизвестното със раздираща болка,

но и със скрита надежда в душата,

че времето ще заличи обидите и лъжите

и може би някога ще прекрачим отново

прага на този толкова скъп и обичан

до преди броени дни общ дом…

Една врата ще се затвори с трясък!

Музиката стреснато ще заглъхне в нощта.

Цветовете на розите с плач ще се откъснат

и ще засипят с цветовете си един пустеещ дом.

<<Ваня Недева>>

Оставете гласа си

1точка
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *