Списание Литература

Поезия

Рада Цонева

ПРОФИЛИ

Късметът – самовлюбен кучи син.
Съдбата –  арогантна злобна кучка.
Животът – комплексиран господин,
с костюм износен и съвсем измачкан.

На първия не съм разчитала.
Дори да ме споходи, ще е късно.
Дотук съм се оправяла сама.
И без това след него все е „мръсно“.

И ми излиза всичко през носа.
Късмета, аз въобще не го обичам.
Когато дойде става все така,
че плащам баснословна лихва.

А тази „популярна“ госпожа,
не спря да ме засипва със тревоги.
Капризничи и тропа със крака –
опитва всячески да ме тормози.

И нагло ми отвръща всеки път,
че трябвало да я търпя до гроба –
кошмарите ми нямало да спрат!
(Не знам от де я взима тая злоба?)

Животът – той съвсем се е скъсил
от толкова големи обороти.
Изгубил своя чар и своя стил –
подсвирква си…Но и с фалшиви ноти.

А смачкания в битките фасон,
нелепата изкуствена усмивка,
като спортист след тежък триатлон –
жадува най-добрата си „почивка“.

Но аз със него винаги вървя.
Нелеп, изкуствен, смачкан – все е тая.
Съдбата пак ми диша във врата.
Късметът и без мен едва се справя.

Поне да беше ми изневерил –
навремето, когато все го искаха.
Но той съвсем изгуби сексапил…
А пък на мен – отдавна ми е писнало.

28.04.22
Поетесата с метлата

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *