„Намерих те във ранната ни есен,
преди в косите ни да спре сланата
и вятърът, във ритъма унесен,
прощално да танцува със листата.
Намерих те в жадуваните нощи,
във залеза, пътуващ към зората
и искам още, много дълго още
единствена да бъда във съня ти.
Намерих те във казаните думи,
в копринено – оранжевия шепот…
Намерих те – магичен камък лунен,
в сиянията нежни на небето.
Намерих те във пулса неритмичен,
в адреналина, който в мен сe вдига,
в сълзите на деня ми прозаичен,
в дъха ми, който някога не стига.
Намерих те – във мене си изгубен,
объркан в лабиринтите от чувства…
Не тръгвай с листопада пеперуден!
Намерих те… и няма да те пусна..!“
kadife
