ПРОПУСКАМЕ ЖИВОТА
На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.
Суетни, смешни, глупави и жалки…
броените си мигове пилеем…
Пропускаме любови и надежди,
повярвали във своето безсмъртие…
Забравяме, че просто сме човеци
със временна и смъртна същност…
Преследваме химери материални,
че златото е мярката за всичко…
И не е нужно да сме идеални,
а да прощаваме и да обичаме…
Все днешното отлагаме за утре…
Все време не намираме за обич…
Живота покрай себе си пропускаме.
И да живеем истински не можем…
ВАНЯ СТАТЕВА
