Списание Литература

Поезия

Съвсем обикновен Вълшебник…

Той живее на една далечна планина.

Точно на върха, на най-високото.

Прави карти за пътеките на ветровете

и им начертава в тях посоките.

Сутрин, със една невидима връвчица

дърпа Слънцето обратно на небето.

После го измива със роса и го избърсва,

за да може хубаво да свети.

След това присяда уморен в тревите

и изрязва станиолени звезди.

Привечер на стълбичка се качва

и по небосклона ги лепи.

След това надува и Луната.

(Тя е всъщност от балонена материя).

После сменя тока на Земята

с чисто нови лъскави батерии.

И накрая сяда и ми пише много дълго…

Казва ми, че бил съвсем обикновен.

Нищо, аз обикновен си го обичам.

И… съвсем вълшебен е за мен!

Радосвета Аврамова (caribiana)

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *