Списание Литература

Поезия

Искам те

Валентина Йорданова – Accordia

И виждам те в сенки

и чувам гласа ти в

нощни въздишки и

вятърни крясъци.

И образа ти рисува

с блясък луната,

а звездите с трепет

нежно прошепват.

Тревата заспала е

от умора на нощни

видения и потулени

тайни, но цветята

будуват и все още

вълнуват, ухаят на

изгреви и любов.

И с нощни копнежи

мракът чертае

светлинни лъчи

по които да ме

намериш – там,

някъде забравил

пътя към мене.

09.05.2025г.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *