Колко малко ти трябва…
Колко малко ти трябва да бъдеш щастлив,
да усетиш със душата си пулсът на дните,
да направиш светът си малко по-красив,
и да осъмнеш със ароматът на липите.
Да се насладиш на всеки един твой ден,
и свалиш товарът си от плещите,
за да не каже животът, че бил си сломен
от бремето на мислите злокобни, ледовити.
Нощем да заспиваш без да се тревожиш,
да надскочиш Себе си и неволите човешки,
и да знаеш, че въпреки всичко можеш-
да мечтаеш, да усмихваш и прощаваш грешки.
Колко малко ти трябва да можеш да обичаш,
без граници излишни, без да очакваш и изискваш.
Да приемеш светът толкоз сложен и непривичен
но със шепите любов навсякъде да разпръскваш.
Колко малко ти трябва да живееш със надежда,
че от теб някога ще остане жива следа.
Да сбъдваш дните си със любов и нежност,
а накрая да се усмихнеш, че те има.
И да целунеш света.
Darini – Д. Тодорова
