Уморих се
Михаела Рашева
Уморих се да крача в тревоги
с вяла и тъжна душа
с усмивка една във окови
и товари тежки в гръдта.
В мечтите си тихо да скитам
да търся цвят в сивота
мислите все да преплитам
и да нося тъга на плещта.
Сърце си едно да разбивам
да се тъпча с химери, уви,
че днес любовта съществува
за онези чисти души.
Духа си аз да изгърбвам
сред лицемерие, там, да вървя
и сред хора пусти и върли
да поглъщам все самота.
Студено нощта да прегръщам
да целувам оназ празнота
с безверие живот да разгръщам
и да махам стрели от гърба.
В куп страхове да се губя
да се обличам в обещания все
щастието все да разлюбвам
и да се сливам с дъждовно небе.
От лъжите да се изривам
да ми нагарча от реалността
в точка малка аз да се свивам
и да проклинам онази съдба.
От нерадост да ми се гади
от онез актьори с много лица
и от пошлост и от поквари
да повръщам чувства в дланта.
Уморих се да крача в тревоги
да бъда все силна жена,
че нужда имам и аз днес, за Бога
на рамо нечие да се подпра.
