Списание Литература

Поезия

ЕЛА

Ваня Недева © автор

Къде си в тази тиха нощ.

Дълго ли притихнала ще чакам.

Ела, ще литнем нависоко

до звездите грейнали в злато

и от облаците пухкави и бели

ще погледаме прегърнати

как слънчеви лъчи забързано

се мъчат да пробият в небето.

Как вятърът забързан

нежно гали звезден път.

Как жълти есенни листа

застилат ни в нозете мек килим

и гларуси и чайки с вик

танцуват около пенливото море,

а вълшебни сини пеперуди

летят и търсят звездния прашец.

Ела, ще литнем до небето

държащи в ръцете любовта

и ще се радваме със смях

на чудесата и красотата в света.

11.05.25 год.

снимка-интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *