Списание Литература

Поезия

ДОБРО УТРО!

ХУБАВ, ЦВЕТЕН И ОБИЧЛИВ ДЕН……

САМО ШЕПА ЛЮБОВ

МИ ОСТАНА…

Имам две ръце, Господи, само,

а светът ти е рана до рана…

Нямам сила за всичките, нямам!

Само шепа любов ми остана…

И я пазя – дано не поглежда

към злините, подпалили здрача.

Ако нямам и тази надежда,

безутешната нощ ще изплача…

Ти недей да ме съдиш сурово –

аз си знам, че съм сто пъти грешна:

пропилях страшно много любови,

да лекувам живота по спешност.

Тази шепа докрай ще я стискам:

даже зрънце за друг не пилея!

В мен през сълзи крещи егоистът,

че и той се нуждае от нея…

Ала все пак недей се тревожи:

щом поема към адския огън,

ще я дам на детето си, Боже!…

Както мама ми даде за сбогом….

Ники Комедвенска

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *