Моя ОБИЧ
(на дъщеря ми)
Валентина Йорданова – Accordia
Бледнеят Изгреви –
превръщат се в кървави
и разплакани Залези.
Нощта прохожда
в тишинна самота.
Но, щом си до мен
всичко го виждам
чисто и бяло –
като зимна приказка
и моя отронена от обич
майчина сълза.
Затварям вратата си
на дома от страх
да не нахлуят
вятърни хали и върнат
се лошите спомени.
Заключвам я
многократно със
сноп слънчеви лъчи,
а златото по нея
остава да свети –
заличава калта
и просмуква до основи
дома и в сърцата ни
е златно и топло.
11.05.2025г.
снимка – интернет
