Тоз живот и без мен си тече…
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете…
Днес е ден да носим в душите – искрици..
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
Мира Дойчинова
