Издигайки все повече стени,
огромна пропаст зейва помежду ни.
Ядем в движение, почти не спим.
Отдавна не общуваме
чрез думи.
Превърнахме света в емотикон:
прегръдка, сърчице, човече гневно…
Случайни хора са ни еталон,
заслужилите –
имаме за древни.
И тази дигитална суета
на толкова самотност ни обрича,
почти забравили за любовта;
забравяйки,
че някой ни обича.
Добромир Банев
