Като за неделя вечер припомням една вълнуваща история!
ПРИСТАНАЛА
Шокира ме със тази новина,
една жена, която ме пресрещна.
Гадаела на длани и сега
ръката ми четеше като вестник:
„Не ти е писано за този мъж.
Напразно търсиш как да му пристанеш.
Забравяй. Намери си някой друг,
че иначе сама ще си останеш.
Забравяй! Знам, че ти е на сърце,
но друго ти е предопределено.
Недей да кършиш от любов ръце.
Ще ти излезе сметката солено.
Не е за теб, макар да те следи
и погледа от теб да не отмества.
Животът, той, ще ти опропасти.
И ти ще си виновната впоследствие.
И най-добре послушай ме сега,
а после ще ми бъдеш благодарна.
Ти трябва да си имаш дом… деца…
Грижовен мъж…На който да си вярна.
А този лудия го забрави.
Не е за тебе. Нищо че те иска.
И нищо че сега го искаш ти –
не бива никой път да си му близка.
Не бива никой път да се дадеш,
а срещнеш ли го – бързо подминавай.
Главата гледай да я наведеш,
че стрелне ли те с поглед ще загазиш…
Че стрелне ли те с лудите очи –
земята под нозете ти ще люшне.
И цяла ще се разтрепериш ти…
Така че по-добре сега послушай ме.“
***
Да я послушам? – Нямаше кога.
Интуитивно, знаех че е права.
Но вече имах лудост във кръвта.
А беше и главата ми – корава.
Едва преодоляла този шок –
(остана само тихото му ехо.)
Знам, скъпо струва целият урок.
Но кой си има ум и във сърцето?
И той ме срещна -(скоро след това).
Стрелна ме с очи. Земята люшна…
А аз, със разтреперани крака, залитнах…
И в ръцете му се гушнах.
Залитнах и потънах във греха –
те сметките са винаги солени
Все някога и тях ще ги платя…
Тъй както много други преди мене.
И някой ден дано да ми простят –
грижовен мъж, децата народени…
Че съм била най-грешната в света,
с най-лудия… Обикнал точно мене.
Рада Цонева
12.05.22, Поетесата с метлата
(от стихосбирката „Рецепти за щастие“)
