А на лятото нещо му измръзнаха лапките.
Хитро рижо лисиче е, ще си сложи чорапки.
Ще отрие муцунка в къпините нежно.
И то има душа като нас. Таралежена.
Ще се свие на топчица и така ще сънува,
че дори да е край, поне всичко си струва.
До последната капчица – кръв от старата шипка,
до това, че го метна просто златната рибка.
До това, че на плажа някой писа „Обичам те“,
но когато го каза, някак жално го срича.
И до златната ябълка, дето чака и чака.
До звездите, свалени нахалост във мрака…
И понеже и то като нас прави грешки,
като тръгне ще хлипа съвсем по човешки.
Яна Кременска
