Аз гоня
Автобусът спира на разклона,
за да остави някаква жена.
Заглеждам се в дървото до пътя –
съвсем същото е като онова,
което като малка виждах
от прозореца на кухнята на баба.
Прилича на дърво от картина,
в която художникът е отразил
едва доловимото, пеперудено тихо
пърхащо движение на листата.
Толкова майсторски фино,
че го усещаш, без да виждаш –
ефирно като спомена,
който внезапно ме настигна.
Автобусът потегля.
Мисълта ми за последно
изшумолява в листата,
поглежда ме през рамо
и побягва напред.
Опитвам се да я хвана,
въпреки че ми е ясно –
пак гоня вятъра.
Даниела Ангелова, април 2024
#ЛюбовтаЗапочваОтТеб
