Списание Литература

Поезия

Ще нахлуя рязко в мислите ти аз

ще препускам бясно из сърцето

ще паля огън в тебе, страст

и ще наситя в синьо, там, небето.

Ще отпивам кожата ти със наслада

ще хапя устните ти сладко аз

и без вина, задръжки и прегради

без срам ума ти ще го давя в сласт.

В нощта душата ти с памук ще вадя

ще я обсипя с шепи, аз, любов

да стенеш диво, лудо от наслада

ти, опиянен за мене и готов.

Гърдите ти горещо ще целувам

ще плувам, там, във вените ти аз

мечти по тялото ти ще рисувам

и ще изтривам бавно всеки страх.

Ръцете ти с копнеж ще галя

момент вълшебен ще ти посветя

от звезден прах луна ще ти извая

и у мен обноските ще съблека.

С  нагона, онзи, ще сърфирам

ще се разлея във кръвта ти аз

глава на рамото ти ще подпирам

и дяволът ще бъда в твоя ад.

Косите ти ще роша с пръсти

в екстази бурни ще те потопя

като в храм пред мене да се кръстиш

и да молиш твоя да съм на мига.

Ще нахлуя рязко в мислите ти аз

ще препускам бясно из сърцето

и над мен притихнал с мъжка власт

от тебе обич ще крада проклета.

Михаела Рашева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *