Студена война
По дяволите смешните ни роли
на силни независими жени!
Сърцето ми крещи. Сърцето моли.
Сърцето ми до лудост се бои.
Зад маската на храбрата лъвица
се крие разтревожена сърна,
понесла на гърба си върволица
от болка, от уплаха, от вина.
Зад силата на дръзкия ми поглед
се стичат водопади от сълзи.
Топя се като сняг, дочакал пролет,
която няма как да го спаси.
Жадувам да захвърля гордостта си
в краката на последния глупак.
И той да ме обича, да ме пази…
А не да вижда в мене смъртен враг.
Кога жените станахме момчета?
И кой поде студената война?
Сред тази обърквация проклета,
аз просто искам пак да съм жена.
Васка Мадарова
