Искам въздух, глътка красота
да вдишвам обич и да копнея
дълбоко да прегръщам във деня
и с любим до късно да се смея.
Сърцето си отново да не чупя
гнездо да свия в мъжката душа
надеждата у мене да почука
и пак щастлива да съм в утринта.
Искам небе, тъй синьо, и криле
хоризонти пъстри за летежи
споделени чувства, хванати ръце
и в коша всичките болежи.
С усмивка пак лицето да окичя
от очите ми да блика светлина
страховете в мен да разсъбличам
и да отпивам с шепи радостта.
Искам нежност, и доброта
аз неподправена любов-насреща
и всред общество на маски и суета
човешкото в човека да усещам.
Михаела Рашева
