ЩУРЧЕТО В МЕН
От мириса на борови игли
и топла мека шума под краката
щурчето в мен не иска да заспи
и даже е окей със светлината.
Отглеждам си го толкова лета,
че вече се познаваме до болка.
То дави с песен мойта самота,
залепва ми сърдечните осколки.
И аз съм благодарна, че го има –
със него крача много по-мажорно.
Дано не ме остави посред зима.
Добро щурче, бъди ми отговорно.
Кина Маринова
