Списание Литература

Поезия

КАКВА ЛИ БУРЯ СЕ ЗАДАВА

           Тодор Лицов

От слънчева самозабрава

небето чак се поболя!

Каква ли буря се задава

над сгорещените поля?

И Яворов не би се сетил!

Макар градушка е възпял!

Това е страх над страховете!

За който е копал! И сял!

Минути само! И ще гръмне!

Ще стане тъмно като в нощ!

И ще реват скалите стръмни

от падащата водна мощ!

Дано градушка не удари!

И кръстят се мъже, жени!

Те са от род на градинари!

Дано реколтата не гний!

Каква ли буря се задава?

Яйце и орех! Грях не грях,

дано  се облакът задави

от някакъв природен гаф!

След  тъмната самозабрава

дано небето просветлей!

Дано се вразуми тогава!

И със сълзи да ни облей!

05.06.2022

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *