Списание Литература

Поезия

Благодаря, Съдба!

За дребните неща и тишината,

в която чувам мислите си ясно,

за златното море на равнината,

в която никога не ми е тясно,

за всичките изминали години,

поръсили в косите ми сребро,

за болката, която ще ми мине,

за всичкото получено добро,

за всичките вълшебни пълнолуния,

щурци, светулки, всяка мъдра сова,

мечти, младежки грешки и безумия,

за чувството, че вече съм готова

да тръгна по света, да го прегърна,

да пия красота, да гушна болка,

но дойде ли Денят, да се завърна.

Аз плащам в стихове. Кажи ми колко.

Кина Маринова

08.05.2024

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *