Списание Литература

Поезия

Мярка за небе

Няма как да намериш високото свое небе,

ако в тебе такова, дори и съборено, няма.

Но небе ако има в сърцето ти, то ще зове

онзи външен, раним хоризонт, даже паднало в яма.

Даже стъпкано с хиляди тежки и груби нозе

и с криле, натрошени от ниските делнични мрежи.

Небесата са с корен дълбок. И растат с часове,

ако някой разрови в сърцето заспали копнежи.

И тогава, о, стига да има такова небе,

с цвят, по-чуден от синия, морски нюанс на кобалта,

ще пробие сломеният полет със свойте криле

даже плътната, мъртвородена душа на асфалта.

Ще се вдигне към горния свод като млада трева,

до звездите ще стигне, понеже просторът небесен

се измерва по простия, верен закон на това,

че сърцето не мери света с хоризонт, а със песен.

Петя Цонева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *