Списание Литература

Поезия

Слушам вечер тишината,

звуците над нея ….,

в разговора на листата,

там да те намеря.

А когато във сънят ми,

мъничко дори наминеш,

в устни, в шепи, в длани,

може да се скриеш.

В себе си ще те заключа,

ще те капсулирам,

всяка сделка с теб ще сключа,

само да те има!

Дните ще превърна в нощи,

лятото във зима…

Моля те, ела си вкъщи,

в образ, форма, неосъществима!

Н. Христова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *