Списание Литература

Поезия

За вашите деца

ВЕЧЕРНА ПРИКАЗКА

  Тодор Лицов

Кани ме мойто легленце за сън.

Вечер от него аз гледам навън –

протягам ръце към небесния кош,

на всяка звездица шептя „Лека нощ!“

Но как да си легна – с две  бели крила

до моя прозорец Луната дошла.

Облаче весело взело я в плен –

ще я отмъкне току-виж от  мен.

Ще й помогна в  трудния час.

Бързо търча на терасата аз.

– Облаче, мойта луна остави

и си по пътя мирно върви,

че ще извикам вятъра, хей!

Кой знай къде ще те мигом отвей!

Вслуша се  облакът в моя съвет,

хукна по пътя си нейде напред.

Докато  вдигна в  закана юмрук,

гледам, че вече няма го тук…

Блесна Луната… Щурче запя.

Вече спокойно мога да спя!..

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *