ПОД ЗЛАТНИЯ ЩИТ НА ЛУНАТА
Тодор Лицов
Скриха се всички под златния щит на Луната.
Малки пиленца, под големите птичи крила.
Нейде в сънища тънат отдавна полята.
Нейде вече утринта е дошла…
И звездите дори като кротки деца са заспали.
Астрономи ги търсят по небесното зряло дърво.
Колко истини в мен тази жрица разпали?
Светлината е скъпа по същество!
Тази малка планета, като пясъчен блясък
отронен!
Астронавтите бъхтаха толкова път до праха,
който свети от слънчеви бурни фотони.
Те бяха там нежелана снаха!
Тази вечна загадка, подлудявала древни и днешни!
Със измислено злато ни примамва в нощта!
И се лъжеме, и ѝ вярваме, и сме грешни!
Една лотария на любовта!
09.04.2020
