Списание Литература

Поезия

МИНУТА МЪЛЧАНИЕ

Минута мълчание. Слиза небесната чета.

Минута България. Христо и шепа момчета.

Мъртвите идват… И правят жива верига.

До свободата със лазене трудно се стига.

Кой ще посмее от всички последно-първи

дума да каже, да кресне и камък да хвърли?

Минута проверка. Къде ви са всичките живи?

На оплаквачки превърнахте и самодивите.

Вият сирените. Вие вълкът на умряло.

На свободата ѝ писна да я венчаят с всяко начало,

да изнасилват душата ѝ, да я обличат във нова риза…

Години низост… Христо с момчетата слиза.

Стене земята. Потръпва Балканът стария…

Минута само. Колкото да оплачем България.

Яна Кременска

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *