КОПНЕЖ ПО ТЕБ
Ваня Недева © автор
Аз толкова те исках, търсих и жадувах
всеки ден и всяка нощ в този мой живот!
Молих боговете, питах, вярвах в чудеса.
Пребродих цялата земя да те намеря,
падах, ставах, но болката забравях..
Крепеше ме копнежът искрен да срещна
теб и любовта. Но стана тъй, че ураганът
на живота ме помете. Скърши моите криле,
изгубих се, пътя си към теб изгубих,
останах да живея сам сама на таз земя,
зъзнеща и стенеща от студ в нощта.
Зная… в залеза на моя ден съм вече.
Косите черни, вече посребрени са, уви…
Но още вярвам, още си мечтая в съня.
Притаявам дъх, утихвам, когато чуя
тихи стъпки пред прага на дома..
И пак копнея ти да ме намериш,
да ме приютиш в топлата си гръд.
Да стоплиш ръката ми студена
и никога да не я изпускаш веч.
Очите ти да бъдат моя път.
Покоя на душата си да намеря
и всяка вечер да заспивам
в постелята на любовта с теб.
31.05.24 год.
снимка-интернет
