Списание Литература

Поезия

ОСТАРЯВАМ

Остарявам, но все още –

детето живее във мен…

Всеки ден обичта си раздавам.

На Любовта голяма съм в плен!

Остарявам… Но все още съм същата.

В небесата сини политам пак аз,

с надежда да върна времето,

когато пеехме всички на глас.

Тогава нямаше завист и злоба.

Задружно живеехме ний.

Любовта си без мяра раздавахме!

Приятелите свои докрай защитавахме!

Как искам да върна оня приказен свят,

всеки за другия, да е истински брат!

Да живеем в свят без капка лъжи!

Да сбъдваме своите красиви мечти!

Остарявам… Но все още съм същата.

Мечтите свои изричам на глас.

Макар остаряла и побеляла,

доволна от живота съм аз,

че с любов докоснах сърцата!

Оставих след себе си малка следа,

по която някой друг ще затича

и ще сбъдне мойта мечта!

Рена Маринова

( от стих.,,Всичко е Любов „)

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *