Как да му се сърдиш? Всякакво е. Лято е.
Рошаво, раздърпано, с цвят на течно злато.
Кривнало си шапката леко неумело,
но върви нахакано и се хвърля смело.
С рана на коляното, с трънче във петата.
И с очи наивни, като на децата.
Глупави утрата. Вечерите — мъдри.
Но се влюбваш тайничко в рижите му къдри.
Гледаш го — красиво е. С лебедова шия.
/Веднъж ми се искаше да му я извия./
В джобчето му — мидичка, камъче и фиба,
малко песъчинки, люспичка от риба.
Да гребеш от него и със двете шепи.
Само да не бяхме и такива слепи.
Яна Кременска
