Когато ме попитат, каква съм – мълча .
Нямам идея каква съм. Меня се. Разпадам се. Събирам се различно. И се сглобявам друга, след всяка разруха.
Сезоните, климата, хората, бедите, малките камъчета, локвите и пропастите…
всичко ме изгражда, зазижда, вае.
Когато ме попитат, каква съм – търся в себе си каймака. Онова, което се събира на повърхността ми, след като живота е разбъркал сърцевината ми. Търся прилагателните, които нося. Описателните, които са ми синоним.
Обидите, с които ме е кръстил врагът ми. Достойнствата, с които ме е облякъл приятелят ми.
Когато ме попитат, каква съм – искат да ме опознаят. Да ме докоснат. Да си ме обяснят… в един от хилядите дни в живота ми, в който се опитвам да се опозная, да се докосна до себе си. Да си се обясня.
И днес, в това море от неясности, гледам в огледалото на света и се питам, как никога, никой, не ме попита простото – „Какво си?“, за да ме почувства …
И така, между другото да отговоря – „Любов“,
след което за първи път и аз да почувствам сама себе си …
Защото, нали… за сложните хора, сложни въпроси не съществуват.
Само грешни … <3
Ariadna
