Списание Литература

Поезия

Изтезавам без милост душата си…

Нощем бродейки в твоите дневници…

Въпроси сглобени от звучно безмълвие, раждат нови неслънчеви седмици.

Изтезавам без милост очите си

и те търся в несъществуващи  улици…И в неслучени сънища, каня те…А на утрото пълна съм с упреци.

Не, не дишам, когато мълчание

ми изпращаш тъй често за отговор…Уж ме питаш за болките случени, но това е…

За тебе съм толкова…

Силвия Андреева

#Солтанаюли🔥

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *