Списание Литература

Поезия

Унасят се в сън брегове уморени…

Тихи крачки броени минути поглъщат.

Прежадняла луната за миг ме изпива…

Незавършени рими върху листа се мръщят.

Дръзки капки попили съблечени истини

по ръба на бутилката спомени пишат…

Неизмислени стихове в глухи предверия

многоточия празни след мене издишат.

Заспиват студени предлетните пясъци.

Ненаситна нощта циферблата катери.

Тъмнината вечеря с греховни желания

разпиляла косите си в чужди постели…

✍️  Силвия Андреева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *