Списание Литература

Поезия

Наш гост

Тишина от очаквано сбъдване…
Недокоснат. В ума те рисувам…
Полусънена, топла…Свенлива…
Ми се иска до теб да доплувам.
Тъмнината над скалните граници
непозната ме сякаш открива …
Не събличам от себе си дрехите,
но душата си цяла разкривам…
Зад стените на кратките сънища
коленичи от глад самотата…
Студени крайбрежни тераси
ме срещат с момче от луната…

✍️Силвия Андреева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *