Списание Литература

Поезия

Юни ухае на липов цвят, обич и детство <3

Дъхът на мама

Отново до мен си. Усмихваш се, мамо.

А минаха толкова много лета…

Отпускам глава върху твоето рамо,

край нас – аромат на липа.

Постлала си старите вестници, зная

и съхне по тях на липата цветът.

И днес, както някога, в моята стая

потайно вълшебства блестят.

Прегръщаш ме, мамо, и думи не трябват,

отгатва сърцето ти всичко за мен.

Сладни тишината, сладни като хляба,

разчупен с любов в тежък ден.

Съзнала отдавна, че по-свято нещо

от майчина обич и болчица няма,

горещо се моля по-дълго да сещам

дъха на липи и… на мама.

Ивелина Радионова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *