Чудо
Не знам дали се случват чудеса –
аз моето не спирах да го търся.
Но времето навярно накъся
или пък се затвори като пръстен.
И днес почти съм спряла. И съвсем,
съвсем за чудесата не тъгувам.
Нали го има простичкият ден,
животът, от сезоните обрулен.
Нали е по-достатъчно от лек,
по-чудно от знамение небесно,
да си човек. И то – добър човек.
А още по-добре да бъдеш честен.
Вървя през локвите. Дъждът е спрял –
светът във всяка капка се оглежда.
И без да търся чудния си дял,
усещам се и малка, и безбрежна.
Навярно чудесата са това –
да довериш преглътнатата жажда
на хоризонт от лумнала трева.
И на небе, което я възражда.
И в някой ежедневен, бързащ миг
да спреш (почти решил, че е случайно).
За да посрещнеш изгрева велик
и чудото на неговата тайна.
Петя Цонева
