Списание Литература

Поезия

Сега

Имам нужда от разбивач на илюзии.

Да ми срине света до основи.

Със замах да строши въздушните шлюзове,

дето все ме отвеждат нагоре.

Да срути напълно всички пясъчни замъци.

Да запали мечтите ми. Като факли.

Да затули със камъни оня приказен кладенец,

пълен с напразно очакване.

Да покрие прозорците с черни, лепкави сажди.

И нищо от мене да не остави.

Освен тишината. За чисто прераждане.

И сълза.

Малка капчица за голямо удавяне.

caribiana

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *