Списание Литература

Поезия

***

Прозрачно ми е. Времето трепти

и всичките му струни са запели.

Липите са запалили звезди

в зелените си, тъмни цитадели.

А паяците, мокри от дъжда,

вглъбени в натежалите си лютни,

изплитат с виртуозна лекота

сонетите на майското си утро…

Звъни денят. И звук е всеки миг,

а всяка капка – вярната му нота.

Като безсмъртен, ренесансов стих

звучи поезията на живота.

Но лютиерите на пролетта,

макар да са изкусни в сръчността си,

не могат да попречат на дъжда

от струните им някоя да скъса…

Петя Цонева

Оставете гласа си

1точка
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *