Списание Литература

Поезия

.       НЕ БЪРЗАМ ЗА НИКЪДЕ              

Не бързам за никъде. Вече съм есенна

и тиха, и мъдра- спокойна душа.

Откривам се в птиците, в тяхната песен-

и само в реалните малки неща.

В узрялото жито и в круши, и в праскови..

в дървета, гори, и цветя..

Не бързам за никъде. Прогледнах, пораснах-

и виждам реално живота. Света..

Отдавна не чакам нищо от никой.

Избягвам и силни емоции.

За да ме чуят- шепна- не викам.

Пристъпвам уверено (не на подскоци).

Не бързам за никъде. Вече съм зряла.

Открила съм смисъла в моя живот.

А той е- във всичко което съм дала

и още ще давам- с много любов.🫶

©️ Даниела Димитрова

Оставете гласа си

2точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *