Кратка песен за глухарчето
Така боли, ех, как боли, когато
надеждата полека си отива.
Глухарчето мечтите си от злато
издухва над узряващата нива.
Оттатък хоризонтите е синьо –
зове небето всеки дъх и корен
да се завърне в своята родина,
тъй както бил е някога измолен.
А щастието все така се случва
да мине през започващото лято,
да разлюлее обедите звучни
в отсамната земя на небесата.
И да подхвърли в бъдещата есен
едно-едничко семенце крилато.
Такава е човешката ни песен.
Такова е човешкото ни лято.
Петя Цонева
