Молитва към юнския дъжд
Ела, юнски дъжд! Ти умееш добре да измиваш.
До последната капка над земната бездна вали!
Нека в теб да останат сълзите на всичките живи
и след теб да престане за малко във нас да боли.
Ти отмивай смъртта с бели глътки. Опивай простора –
Господ може да носи в сърцето Си цялата скръб.
А на нас ни тежи. Ние просто сме мънички хора –
дай ни само да можем да носим товара по път.
И понякога пращай цветя – старовремски трендафил,
късен морав божур и хортензии с цвят на кобалт.
Нощем в речните храсти да има безупречен славей,
който пее дълбоко в сърцето на целия свят.
Изпълни тъмнината със спирки, които са бели –
и дори да останем да чакаме там само миг,
въплъти ведрината на всички щастливи недели
тъкмо в него. Защото животът е майстор велик.
Юнски дъжд, ти отмий всяка мисъл за вечно блаженство.
Само капка по капка животът е сладък докрай.
Приобщи семената към тяхното хлебно наследство,
после всичкия хляб на земята на всички раздай.
И когато изправиш на мислите кривите стъпки,
доведи ги до нива със цъфнал до слънцето мак.
И зашивай с иглите си водни съдраните кръпки,
за да можем дори и в смъртта да се раждаме пак.
Петя Цонева
