Животът е ветрило,
а полъхът – нетраен:
остатък от червило
по чашата след чая.
Прохладно е за пролет.
За зима – твърде рано.
Денят е главоболен
като хронична рана.
Мълчим си. Две икони,
застопорени с тиксо –
стените ни са спомен
за всяко „уморих се“.
Но аз и ти сме, всъщност,
герои в класна драма…
Вали и те прегръщам –
като след чай
за двама.
Добромир Банев
