Най – хубавото на живота е,
че се преструва на случаен.
Приемаш го за своя собственост,
а всъщност в него си под наем.
Уж ражда чувства и амбиции,
а те отдавна са родени-
и друг е плакал и обичал
във някакво незнайно време.
Най-хубавото на живота е,
че не е пръв, нито последен
И уж е твой слуга безропотен,
но просто може и без тебе.
Непокорим е той. И вечен.
А ти – искрица затрептяла
между случайната ви среща
и неслучайната раздяла.
Георги Константинов
