Нали ти казах, колко ме е страх.
Светът ми е чуплив и много крехък.
Допускам много рядко любовта,
в пределите на своята планета.
Защото я познавам. Как руши.
И как помита всичко.И си тръгва.
Защото знам морето от сълзи,
оставащо след тихите и стъпки.
Но тя се вмъкна пак. Ти я доведе.
Ще ме опазиш ли сега?! Не знам.
И всеки път си мисля: „За последно!“
Дано е за последен път сега.
сaribiana
