Водо-Свет
Има скрита в мене вина,
че оставих родина за дълго.
Че живея без свойте деца,
а пък мама – с пари я залъгвам…
Има сбран във сърцето ми гняв,
че на чужди със хляба се храня.
Може другите да ми простят.
Аз опитах. Вината остана.
И се крих зад измислена цел.
За разбиране все апелирах.
Свойте сили до краен предел,
изтощавах и мобилизирах…
Вечер пиех горчивия хап,
но носталгия винаги има.
Все си казвах: „Не съм само аз –
Я виж колко ги има такива!“
Има. Вече е пълен светът.
Като пилци сме се разпиляли…
Може би по-спокойно да спят,
но по-сладко от вкъщи – едва ли!
Може всичко да ни е наред
и нагоре да вдигаме летва,
но шишенце от водосвет,
да ни пази си носим…от клетва.
16.06.22, Рада Цонева
Поетесата с метлата
