Списание Литература

Поезия

ЗА ВСЯКА САМОТА СИ ИМА УТРЕ

Понеже не обичам да мълча,

усмихвам се и плаша със въпроси,

не пий на екс със мойта самота.

Надпивала е всичките си гости.

Дарявала е скитници със дом,

приспивала е плачещи „юнаци“,

надскачала е великан и гном,

изслушвала е неми и простаци,

обичала е роби и светци,

разплаквала е клоун и убиец,

вбесявала е техните жени,

защото безпощадно ги изтрива.

Не пий на екс със мойта самота-

от свобода се изтрезнява трудно.

Наздраве и се връщай у дома.

За всяка самота си има утре.

Мария Лалева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *